Ами, видяло се е. Няколко години бяха нужни да разбера за какво иде реч в тези блогове и имат ли те почва у нас. След като разбрах, че не хапят и още повече- че много хора, които намирам за ужасно интересни имат блог, казах си "ей т'ва е моментът да се направя и аз на интересна".
Ще използвам пространството разумно и пестеливо. Ще пиша за това, което ме вълнува и засяга пряко и няма да ми пука от чуждо мнение. (Все пак аз съм центъра на собствената си вселена и се въртя около крехката си орбита, макар и в непостоянен ритъм). Фокусът е върху това, че ще пиша. Със страхопочитание към езика, със страх от неопознатите кътчета на ума ми и почит към думите. Имам специално отношение към речта, но сигурно и за това ще стане дума по-късно.
Не гарантирам, че ще съм постоянна и последователна. Даже никак не го гарантирам. Просто ще наминавам от време на време, за да следя от дистанцията на времето какво се е случило в главата ми и как може да бъде поправено.
До скоро писане!
