триптих

Изстинал, загинал, припаднал

зест, жуа-дьо-вивр, дю пен, дю вен, дю бурсен.

Напрегнатият контекст на нашето минало

идва да ни свети нощем. Истинските хора

се чувстват добре само когато са голи. Дори да не се казваше така,

както се казваш, пак щях да те искам.

Петък 13 скапа блогър. Но си хвърлих текста в word, да не загубя нищо от обедната си омая. Вечерта прекарах с Вечерница, която е толкова лъчиста, че трябва да се гледа със специални очила. Не обикновени. Необикновени. Пихме бира, но аз се изложих и не можах да я преборя докрай. Един човек ме нарисува, хубаво се получи. Всички в мястото разбраха, че не ходя често там. И аз разбрах, че няма да ходя често там. Лъчистата е голяма.

Ето ме.

Когато жената мълчи,

устата ѝ е пълна с вино,

с киселото шардоне от обяд,

с дрожди, мисли и думи,

дехидратация на висше ниво.

Реципрочността и нуждата от реципрочност

са две различни неща.

Ти не си като другите,

озонът мирише на теб.

На връщане от работа се опитвам

да си спомня стари телефонни номера,

успехът е, че вече бъркам цифрите

на бившите, започвам да забравям

повече от красиви лица.

Сега ми се слуша мрачна музика, защото

не съм свикнала да живея на светло. От

веселото повече ми се допива. Орално

фиксираната жена.

Иска ми се да можех да ти казвам

всеки път всичко. И как не ми стигаш,

и как невидимо обгръщам като радиация.

Но когато жената мълчи, устата

ѝ е пълна с вино, с киселото шардоне от обяд.

Дрожди, мисли и думи,

валеризация на висше ниво.

credits: here