Главата му в скута ми. Пет завъртания на дланта ми по лицето му и затваря очи, очите му се обръщат към мен, все по-навътре- там, където посоката е винаги вярна. Към мен. Той знае.
Колкото и да твърдя, че харесвам смугли мъже, това е тъпа лъжа, защото златистите като теб, тези очи с цвят на облаци, погледнати отгоре, те са истината.
Вечерта след моминското ми парти- разкош, разгул и слънчогледи (най-великите приятелки евър)- той ми слага среднощна закуска. Лично приготвена от него пълнена чушка. Сос на хубавата рокля. Лягам си гола. Нямам спомен какво е станало след това. На сутринта имам стратегически изгорен показалец, мехур, чутовен махмурлук, макарони, сок от грейпфрут (връщам поръчката), сън. Той ми готви, пазарува, оставя ме да страдам на спокойствие. Обичам го. Искам да му се принеса в жертва от обич и не искам, понеже няма да мога да го виждам как спи в скута ми след петото кръгче на дланта ми върху главата му. Добър мъж, мъдър мъж.
Неизбежно е. Слънцето идва. Брадата му ще изсветлее още повече и всички хубави неща ще светят през очите му.
