Поредният сън, в който съм бременна. Деница ми казва, че бременността помага на женското тяло да изтласка всичко нечисто. Деница стои срещу мен и ми праща вълни от прекрасния си алт, говорим за бебета, понеже сме жени и така правим, когато сме сами и хормоните ни ритат.

Оставих къщата си рушната. Оставих всичко наобратно. Един единствен прозорец отворих, за да се смени въздухът. Утре ще мисля за праха и прането. Утре ще сготвя. Утре ще изтъркам старо полепнало. Къщата е мое огледало, а аз съм огледало на любимия. Аз съм тази с порива да чисти като невменяема. Като прислужница да ляга по земята. Аз прибирам и подреждам. Аз каня въздуха да разтвори в себе си издишаното. Никой не ме заслужава. Но благородството задължава.