призн/раци

Тръгна си текстът от мен. В момента, в който почувства показалец върху себе си. Насочиха се погледи и той избяга. Страхуваща се, дясната ми ръка замени мастилото с чаша. Не ми е интересно това, което им е интересно. Понякога стоим сами с чуждата поезия и тихо плачем от пълнотата на думите. Купчинки малки тривиални думи, които завъртат нещо в мен. И в дясната ръка. Тогава ми е интересно. Хубавото на това да си филолог е, че можеш да работиш десетки неща и нито веднъж да не те нарекат журналист. Лошото е, че не ти плащат за любовта ти към текста. А парите са едно от нещата, които обичам. 

Добре е май, че осъзнавам, че величието е отредено на мъртвите. Аз съм жива и с 8-часов работен ден (освен ако не е 10). Пиша новинки, пиари на ресторантьори с приблизително 1(една) жива мозъчна клетка и от време на време по някой материал, който си е мой и ми допада. В останалото време практикувам ОФФФ и пия кафе. Имам блог. Калина ми пише хайку в смс и това е едно от явленията, които ме изкарват от бюрцето и стаята, в която мирише на бърза храна. Книгите оставям точно за края, където хубавото предстои. Отбелязвам си с фиба. Започнала съм да гледам тъпи филми, а когато съм тъжна, изглеждам около 5 години по-възрастна. Когато не правя секс, съм тъжна. Когато съм тъжна, не мога да пиша. 

Тъжна е тъпа дума.