love until we bleed

ще си говорим за любов. за времето също. за избягалите поети, които още цитираме.

Ето какво написа Яшо на Дядо Коледа, но всъщност не съвсем:

Моля те само за едно : да изпълниш желанията на моята любима, защото аз ще бъда изключително щастлив, ако тя е вдъхновена през цялата следваща 2012 година, така че да може да задейства всички свои мечти и смели планове, които заедно да реализираме. Защото, когато тя е вдъхновена, аз се окрилявам и тогава ставаме едно изключително яко семейство - вярвай ми или ако не ми вярваш, питай когото щеш! :-)

Аз не знам защо след всяко прочитане плача. Яшо е мъж, който изглежда като модел, а жена му е просто приказка. Те са с 12 години по-големи от мен. Като бях малка и ги виждах по улиците, им виках "готиното семейство". Още мисля така. Той я гледа с онази съсредоточена любов, която сме уверени, всички ние, че някой ден ще почувстваме.

Старая се ежедневно да доказвам любовта си във вещественост. Опитвам да правя жестове, които се запомнят. Търся непрестанна реципрочност. Любовта, мила Тея, няма нужда от нищо подобно. Тя се случва и умира многократно, вдишва и издишва подадените реплики, хапки от това, което се готви на печката, думи, целувки, вини. Сама рециклира ненужното. Превърта ни, затова мислим за нея в продължително време.

Никога не стигнах онази увереност, която да ме имунизира срещу ревността. Съмнявах се многократно в способността си да задържа човек, който природно не би могъл да остава. Приспивах се с плач и със своите демони. Жените в живота му, мъжете в живота ми, обидите, преследването, обвиненията. Всяко повече ни натъжава. Израстват ни тревоги. Гърбовете ни клюмват. Кога животът стана по-силен от времето?

Ина Григорова написа:

всяко събуждане сутрин
всяко заспиване вечер
всеки звън на телефона
всяко приключване на работния ден
всеки план за гледане на кино
всяка нова дреха
всяко бързане за някъде
всяко докосване
всяка усмивка
всичко.. всичко е по-красиво, когато я има ЛюБовТа.
има повече от Смисъл.

picture by unknown