снимкаСедя и си мисля... Не ме интересува какво е казала Мария Илиева относно пиратството и забраната му, защото аз не съм против забраната на торентите. Мога да си плащам за филми и музика, мога и да не си плащам. По-интересно ми е как в зенита на спора законно ли е да се краде или не, подаръкът, който милата Дани ми направи - фотошопски колаж от дизайнерски постер с променен слоган - беше reshare-нат няколко пъти от знайни и незнайни, като само двама бяха оставили източника. Сега, това е офисна шегичка, направена с лицензиран софтуер и не е кой знае какво, но щеше да е много приятно, ако името на Дани бе посочено. Единствено на хората, на които им пука за посегателството им пука за посегателството. Някои неща няма да се променят, не мисля, че някакъв закон може да оцелее дълго у нас.
Втора точка. Докато аз изкарвам парите си с писане, ще смятам за нормален факта, че трябва да ми плащат, за да пиша. Аз не бера текстове от дърветата, нито ги взимам от мястото, посочено в снимката-посвещение. Също така обзавеждам дом, а доставчиците на материали не ми ги подаряват заради черните ми очи. Станала съм това, за което съм учила, по щастлива случайност съм го и обичала и бих била още по-щастлива, ако спрат да ме смятат за благотворително дружество.
Трета точка и последна. Никога не съм се наричала писател, няма и да се нарека. Мира Баджева каза в туитър:
и аз така си причинявам само колкото мога да понеса. Винаги споменавам източници на мъдрост и оригиналност, освен ако не е невъзможно издирването им. Не се правя на по-яка отколкото съм. Не съм яка. Аз съм старомодна тъпачка.
Дали да не извадя пак червените хоругви.
