Откакто Ружин ми каза, че в тази държава няма смисъл да пишеш, защото изчезваме, стопяваме се малко по малко, аз пресъхнах. 24 часа минаха от мига, в който той обрече всички писатели на безсмислие. Който може нека пише на английски и да продава в чужбина, каза. Нека тогава се бие в гърдите, че е велик и че може. А тук, с нискокултурните хора, които ръкопляскат на цинизми или на сополиви девойки със стихове, какво разбират тези хора. Някой някого нарекъл пич и го въздигнал за писател. Ружин си пусна буйната коса от опашката и въздъхна като човек, който се е отчаял от средата, книгите и божествата. Показа ми kindle-а си, лицето на Твен и чуждоезичната си литература. После вметна, че и kindle-а небългарин го е измислил. Нищо не можем ние, само се пъчим. Неграмотно се пъчим, с пяна от напъни около устата.
Толкова е тъжно.
