на репетираното слово/ всяка
запетая, която чинно застава на точното
място и прекъсва нахално сърдечния ритъм
на текста////// толкова мразя когато зная
какво ще последва в добре бродираните
изречения от някоя девствено неопетнена
проза...(толкова мразя много . ия)
толкова рядко нещо ме изненадва
и ококорва очите ми, задъхва трахеята,
носните канали и разтърсва миглите ми
в следоргазмено вълнение.
толкова се
срамувам, че понякога чета диагонално
неща, които мисля, че не струват, но
изпитвам странна куртоазия и сканирам
някоя и друга дума.толкова искам да бъда друга.
