Не може ли някой да ми купи билет за театър?
Да ми превърже ранените комуникативни умения
и да заведе ужасените очи на нещо хубаво, стегнато
и лирично.
Малко Стефан Вълдобрев или Мишо Билалов
(може и пади с лед) -
някаква дребна култура
за уморените ръце, уморените възглавнички на пръстите,
натрупаните недовършени изрече....
Искам малко поне
да отида в някое тихо-
много тихо и семпло местенце,
където никой няма да ме пита какво ще обичам.
Ще обичам, когато пак е възможно.
Сега не е и нямам билет за театър.
