винаги стои присмехулното опасение
че ще бъда обикновена и нормална
наум шопов каза веднъж че всеки артист
е мъничко луд
но кои са артистите
всеки някога е бил клише
утешава ме вътрешният глас
в неделя след десет
улицата е дом на добре облечени
с цигара куче и кок
бохемата я няма във форскуеър
напомня отново същият вътрешен глас
цъфнала съм
и съм вързала
опаковката прелива от съдържание
но определя ли формата смисъла?
