Разказите неудобно се изчервяват, когато си спомням страстта от миналото - онова разпенило се животно, което спешно има нужда от угода. Помниш ли как и колко пъти умирахме?
Сега намесва се и мъдростта. И опитът поклаща главата си важно. Глутницата е затворена в приют, грижим се за нея и я превъзпитаваме. Храна, разходка, погалване. Не убивайте кучетата!
Видях 30- годишните ти бебешки дрешки, сгънати с незаличимите си лекета от пюре. С мириса на пораснало бебе. Пластмасов моторист и синя престилка. Аз желая мъжа, който някога е бил преждевременно роденото момченце, кувьозният принц на моите сънища. Познавам така дълбочинно двете ти изкривени надолу бяло-руси мигли и заклинанието, с което ядеш сладко. И те желая отвъд. Някакъв хормон ме полива като в онези години, когато не мислехме за друго освен да се смесваме.
От син си станал любим.
