докато никой не гледа

Отказвам да се плъзна по този ръб,

по който съм сама и никой не гледа.
Стъпалата ми вече кървят,
вътрешностите клокочат,
звукът е усилен като в парти,
на което всички са весели,
само аз съм отнесена.
Какъв воин си, ако не ме спасиш
и този сладък пореден път, в който
се изнизвам от себе си като сребриста
пъстърва. Заловена съм.