Милата ми приятелка Вера и усмихнатото й момче си казаха да тази неделя. Сред бавното дихание на природата и всичките си около 200 щастливи приятели. Това можех и да не го споменавам, ако нещо не ми бе щракнало дълбоко отвътре. Едно такова нищо общо с ежедневното. Сън в лятна нощ, където и с невъоръжено око виждахме Титания да се носи над земята с прозирната си рокля и букетче от пшеница и лавандула. Гледахме залез, всеки сантиметър от него. Кога друг път ще видиш спускането на слънцето като на голям екран, седнал върху бала слама и на въздух, разреден от жълти смехове.
Хубавите неща не могат да са бързи. Като изгрев, като първо кафе, като интродукция към бавен и жужащ в главата ти секс, като учене на нотна грамотност, изрязване на принцеси от гланцово блокче, садене на цветя и готвене. Често имам проблеми с търпението и все още не владея гледането на растения и изчакването на правилния момент да подправя ястието си. Но завиждам на онези, които умеят.
