Нося стара жилетка на майка ми. Сивозеленикава, с цип, на лакътя има мъничка дупка от молец, но аз се гордея, че нося старата жилетка на майка ми. От Белгия ли беше, от Германия ли. Хубава е, забоден е сребърен сол-ключ, пак неин, купен от пътешествията й в странство. Пия блудкав чай с приятелки в жълто кафене.
У дома влизам подсмърчайки. Хладен октомври е, имам хрема. На масата - висок и екстравагантен букет с картичка. Телефонен номер, изписан с тумбест и кокетен почерк. Татко бил приел цветята от неизвестния. Аз знам кой е той, но не съм го виждала. Имам среща след малко, жените в къщата ме пришпорват да бързам, да бързам, защото това било много мило и не можело да кажа не на момчето.
Не съм си и мислила да му кажа не. Не помня как влизам в банята, как сменям жилетката на мама с блуза на сестра ми. Помня мириса на лак за нокти, защото знам, че той много обича хубав маникюр. Лакирам се права, полуобута.
Закъснявам.
Сърцето, безотказната машина, напира да пробие тунел през гръдния кош. Аз съм на 18, ходя на уроци за кандидатстване в университета. Много съм добра по английски и френски, пея в хор и тъкмо съм се научила да пия вино. Преди 2 месеца съм се запознала с Валери, 23, работи в Щатите, но се връща тъкмо сега. Страх ме е. Запознали сме се в mIRC.
Същият Валери стои на уговореното място със скръстени ръце, чака ме от 21 минути, но аз нямам мобилен телефон, на който да ми се обади. Не съм чувала гласа му никога. Гласът му е октава под моя, гласът му е първото нещо, което прегръщам.
Часове по-късно вали, вървим в размекнати листа и кори от кестени.
Виждам го по четвърт час сутрин и по 3 вечер. На безименния си пръст нося халка с името му вътре, предмет, който се сля с тялото ми без никакво усилие. Не че предметът значи нещо, но името - да. Ръцете са проводници, знаете. Любовта ми винаги е минавала през ръцете. Сега съм по-добра и по-красива от преди, сега, когато за девета година обичам един и същ мъж, все още мога да страдам по него, все още мечтая да за него. Не ме е страх от старостта, от нищо, защото той е до мен. В своя си, отделен свят. (Разбирам, че той си е негов и неприкосновен). Няма значение колко са минали, а колко остават. Любовта убива времето. Поправете ме, ако греша.
