Ти беше ли там, когато ме нямаше?
Бях пролука.
Процеп, в който се просмукваше светът.
Бял и онемял.
С какво помогна на лудата в мен
да си върне разсъдъка?
Остави ме да бъда сирак в непознати води
и да дишам миазми.
Нещата, които не ми каза, най-добре ми
показа с мълчание.
Влизам в пространството ти с разрешение
и след строга забрана
плахо запявам химна на въздържанието.
Ти не си той, в когото се влюбих, но си този
в който жълтото засиява като пресен жълтък. Аз съм
жената палачинка.
Нощем птиците крият от нас своите
погледи. Докато те побирам у мен и ставам хралупа
за гъстата ти генетика.
Как направи така че да нямам себе си?
Една бях, сега съм две. Сега съм повече, отколкото
мога да преброя. Умножение и деление.
