Листата стъпват тихо зад гърба ми. Паркинг
за надежда съм. Месо от грейпфрут и нарисувано
с флумастер. Блестят ми в очите автомобомилни
фарове и ножове и вилици.
Предначертаният път е тебеширена дама върху асфалт.
А любовта ми минава като влак през тунел. Свети накрая.
