Той е единственото нещо, за което си струва да мисля. Почивката ми от фейсбук и блога напоследък не е търсена, но е добре дошла. Мисля си и за други успокояващи неща като храната на майка ми и големия гръден кош на баща ми, винаги готов да ме приюти цялата с онова "На тате зайчето." Не е трудно да си зависим от тоя пашкул, който се оказва риалитито. Не съм ходила по заведения, но пък погледах филми. Не съм излизала с приятели, но пък стоях до него, сгушена ембрионално, обсъждахме безсмислието на БПЦ на вечеря и смисъла на вярата. Любовта ми е канализирана почти идеално, не иска и не чака, има (я). Тя е синоним на семейство.