Вкус на черна маслина, много горчива. Писането умалява. То е гащите, които някога ще сложа, като стана кръгла и дебела. Луна и бисквита. Писането ми попречи да говоря. То стоя помежду ни. Дълго мълча и рисува пунктири. Закърпено звучи по-добре от зашито. Какви ли пороци изчиствам сега, за да горчи така и така дълго и звучно да слюноотделям, за да боря вкуса. В офиса пристигам уморена. Отдавна съм уморена, от дни и години. От нищо. Липсвам му на писането. Абстинентно. Сега пиша без стимуланти.