Жената, всяка жена, трябва да ражда не с ума, а с матката си.
Пеями Сафа
Още не вярвам, че това е избор, който трябва да направя. Всеки път, когато не мога да напиша нищо с ума си, го пиша с матката си.
Не подреждам, не се грижа за текста, никаква майка не съм му. Сурогатна носителка, която е другата в мен. Тя сяда и пише, когато си иска, а как се гледа дете? Детето ще гледа тази нееманципирана, мека и кръгла жена, която иска да храни, пои и целува. Не е избор да пиша или да раждам. Не е избор дали да бъда сама и пишеща, или пуснала корени, но потушила смелостта да публикува.
Нямам смелост да публикувам, така или иначе. Нямам вяра в онази, която пише вместо мен. После я гледам отстрани и се чудя. НИЕ не сме сигурни. НИЕ не сме готови.
Сега аз стоя и протестирам срещу Сафа, а тя му се присмива. Ако няма страст, нито текст, нито дете са възможни.
