Приспивам се с 24 Kitchen. Готвят нещо с тиквички, патладжан и аспержи. Очите ми бавно потъват в сметановия сос и е топло. Преди време Елена ме попита какво ме вдъхновява. Поезията, храната, тялото, казах. Поезията, храна, тялото. Нека ми се случват денонощно. Казвам на Славена, че за пръв път усещам смисъла от всичките си органи. Знам защо са ми и как се променят. След нито една тренировка на мускулите не съм го усещала така, а аз обожавам мускулните трески. Така между разговора ни за Смърт и Смърт се шмугва приказката за живот. Над градинарската супа. (Всички важни неща се случват над храна.)
