Не знам какво е било времето в последните 6 дни. Още съм със същия анцуг, никой не е казал, че трябва да си сменям и болничното облекло. Гледам се в огледалото рядко, защото не харесвам лицето си без грим. Нокътните ми плочки изтласкват малки бели петънца, които не помня на липса на кой витамин се дължаха. Толкова много мълчах и лежах, че почти чух как част от мозъка ми погива (онази, която не повърнах). В такива състояния обикновено си сам, за да можеш да разбереш кой и какво всъщност ти липсва. Леко съм отслабнала, разбрала съм някои неща за себе си.
Романите ме дразнят. А разказите как ме дразнят! Разказът е форма, която не разбирам, може би защото не обичам всичката епистоларност, набутана в няколко страници. Под секрет - не чета разкази, освен ако под тях не пише Елин Пелин или Йордан Йовков. Неспособна съм да се концентрирам в нищо, ако поне 3 неща не ми пречат. Духът има нужда от съпротива, духът ми има нужда да ми е тясно, неудобно и стресово. Творческите ми пориви са кратки като инжекции. Не ме интересува. Не пиша разкази, така че не дължа на никого супероригиналност. Ако мълчанието трябва да се превръща в език, обичам езикът да е оголен от излишности. Често повече трия, отколкото създавам.
Мъжете не се разнежват от бременни жени. Моят мъж не се разнежва от бременни жени. Понякога вечеряме и забравяме, че бебето е там. После си лягаме. Над главата ми не блести ореол, нито той се прехласва по уголемените ми гърди. Носенето на живот е твърде митологизирано за тази къща. Понеже съм мъничка и още никой не вижда леката издутина под роклите ми, се налага вербално да аргументирам решенията си. Дори пред мъжа си - "не понасям месо. Да, още. Не, не знам докога ще продължи" или "яде ми се жълта супа. Жълта значи пилешка и застроена. Никоя друга супа няма да ме накара да се чувствам добре." Но мъжът се държи така, както му подаваш. Здрава съм като кобила и нищо досега не го е накарало да трепери за мен. Защото освен здрава, съм и принципна, целенасочена и безкомпромисна. Обикновено това не предизвиква талази нежност.
Заглеждам се по бельо и сънувам секс. Обикновено е с жени, в такива случаи аз съм мъжът. Споделям на мъжа си, а той директно ме обявява за луда. Аз по-скоро се питам какво иска онази стресирана част от тялото ми, която също се готви за нещо голямо. В очакване на голямото забравя за по-малките. Милата ми.
Хомогенност на ролите се постига трудно, а може би не трябва. Може би всяка трябва да е ясно разграничена от другите.
