Докато тялото ми доказва, че
не бива да си правя планове,
извличам сили от бавното правене-
наблюдаване, оценяване, консумиране.
Да спиш е хубаво, откривам.
Да готвиш за мъж е смислено, знам.
Да очакваш дете и да умираш от страх е нормално.
Чета, смея се и се закашлям, дори
самотата не ми пречи през деня.
