Никога повече не ми написа такова писмо. Защото винаги бях там, така плътно залепнала за теб. Вече не разпознавах частите от своето тяло, защото не бяха само мои или съвсем същите. Бях ти. Откраднала от вирилността ти. Озъбена на всичко тактилно, материя с преливащи сокове. Телесна, телесна, жена за разрушение. Еластична и огнеупорна. Животът ми се случваше само в теб, какъв живот! От живеца на ноктите ми струеше животът.
Аз съм твоето момиче. Без думите ти знам, че ме обичаш. Но думите ти, думите как ми липсват.
