Той не разбира защо си купувам толкова много поезия.
Защо я чета по влакове.
Киното в книгата.
Често ме гледа с очи на дете, което
не знае защо мама и татко се карат. И ме прегръща с ръце
на дете, което иска тези същите мама и татко.
Казва обичам те с мигли. Два пъти. Казва тук е толкова хубаво
и потъва в креслото на рамената ми.
