Вечер, когато изгасяш светлините
пред неизвестното на съня,
стоя вторачена в теб няколко дълги минути.
С ръце болезнено отделени от мъха на тялото ти-
да не разбудя гъстото подводие, в което лежиш.
Искам да ти казвам обичам те, да го викам в лицето ти.
Отблизо страдам, че не мога да изплюя тази ненужна романтика.
На сутринта отваряш очи и ме питаш защо те гледам.