Последният бавен джаз,
който тежи по краката ми. Роклята
с прозрачен гръб и тракащите вилици.
Кръвопотокът, който се забързва. Ти идваш.
Едното ми око те вижда бял, а другото провижда
лъстивите ти пипала по моите въпроси. Къде беше,
докато до мене спеше снощи?