прохладната среда на леглото ни
беззвучният въздух стелещ се в стаята
лекото дихание
ресните светлина от щората
бавният отвор на тази бленда окото ми
което проверява къде си се скрил
потънал блажено в утробата на нашата къща
или с будните си трескави пети
опипващ топлия пулс на деня
ти беше това
плъзнал по гърба ми жилав бръшлян
с миризмата на тежка и незабравима целувка
след която лепнат като мед очите ми
стои затворен там щрихът на мъжа
който сутрин напуска първи хладната среда на леглото ни
включва копчетата на машините
завърта колелото
завърта се
за да имам още аз от точно тези сутрини
