Току-що се лакирах, отне ми 3 минути. Вдъхнових се от Йоана и Калина, защото носеха тъмен лак на нискоизрязаните си нокти. Хапнах също така нискокалоричен сладолед, който ми достави умерено удоволствие поради липсата на крайно вредни вещества. От известно време си представям салата от киноа с фета или пък тиквена супа с канела. Напълно необичайно, защото когато съм гладна, обикновено си представям тесто.
Захранвам детето си, което ми коства много повече мозъчен ресурс и енергия, отколкото съм очаквала. Личи, че избягвам да натоварвам мозъка си, защото физиката ми е подложена на достатъчно голямо изпитание. Приемам само поезия и леки разговори по повърхността, за да мога сама да решавам кога да се потопя в дълбокото. Купила съм си две много дебели книги за момента, когато реша, че е дошъл моментът.
Лелея за театър.
Факт: съдбата ти праща само толкова, с колкото можеш да се справиш.
Проспах новогодишната вечер. Събудих се от залповете навън, неадекватна и увита в тънкото одеяло, което ни служи по-скоро за декорация. Измих си зъбите, преместих се в спалнята и продължих съня си. Събудихме се преди детето и всичко беше както трябва. Очите ми не изместват вниманието си от мъжа. Предлагам му се, храня го, млякото, детето, новата година. Обсъждаме пътуванията си с баница в устата. Детето ни гледа, кръглите му сини очи имат винаги толкова различни неща за казване. Искам когато порасна да помня точно този първи януари. Нямах махмурлук, но имах семейство.
Тегли се филм. Бил изненада. Ноктите ми - пурпурни.
