Задушавам се в съня си
Любимата ми поетеса закрива лицето ми
С дебело одеяло и не мога да дишам
Носи червено червило като всяка жена
Която има нещо да каже
Гласът ѝ пак пълзи в ниското
С едва доловима корозия на гласните
Очите ѝ котешки
В униформа е или бяла престилка
Аз падам в краката ѝ
Тя ми удря два шамара
Събуждам се полузадушена
Жена под пара
Ни следа от поетесата
