тези текстове живеят от мен
без точки без главни
без препинателни
препъват се в мен прескачат ме
отлюспват от костите последния смисъл
който намерих измежду книгите
(чуждите страници и чуждия смисъл)
в снимките на градове които разравям
пътувам безплатно
пътувам почти
пътувам и гледам отгоре
като Маргарита но без налудния смях
тези текстове все трябва нещо да ядат
