Дъждът тропа на вратата на терасата. С това небе, което носеше толкова секс днес, едно такова тежко и надвиснало, телесно небе, с острия дъх на озон и гора, несъвместим с архитектурата на изпочупената ми женственост. Дъждът блъска и иска да влезе. Котките търкат мустачки. Пролетта винаги навява спомени, които предстои да се случат. Имаш ли огънче?