Старостта е свикване,
пише Георги Господинов.

Все още разпознавам себе си във огледалото.
Всеки ред е опита да върна времето.
Да се плъзна надолу по спиралата на забравеното, да
изживея отново.
Преглъщам с усилие и нахлузвам ролята.
Никога не искам да е само една.