Исках да ти кажа как във мен покълва бяс
и с удари се мъчи да излезе през стъклата ми.
Упоявам тихо на заспиване, за да може да
затанцува пак бруталния си танц към девет.
Нищо не се разбрахме с моите дребни тревоги-
нито да се съберем, нито да се разведем.
Бръчица, бял косъм, бръчица, бял косъм.
Захлопва врата на излизане моята младост.
