Любовта е въпрос на гледна точка, казваш. Само ти си мислиш, че ме обичаш повече.
Не знам, целостта на този кръг, който същевременно е насочена нагоре стрела/лъч/вертикала, това е повече, отколкото заслужавам. Детето ни се мъчи да говори, виждаш ли колко много сме постигнали двамата? Посрещам те вечер, ръцете ти са твърди и груби, попили мириса на прясна риба, с тези ръце наливаш вино в чашата ми, подаваш ми чушка (отказвам), играеш с детето ни. После си уморен, после аз съм уморена, един филм, изгледан до 17-а минута, искам да те притискам до себе си, да ти кажа, че имаме цял живот да го изгледаме, въпросът е да го изгледаме заедно.
И как ме прегръщаш в съня ни. Само ти си мислиш, че ме обичаш повече.