И сам воинът е воин.
Откакто спря да носи бижута,
да слага руж на страните си
и червило спря да си слага.
И спря да свиква със компания -
с едните блика оживено,
с другите увисва,
бърка смешното с горчиво,
свени се да си покаже оръжието,
а може би го е забравил?
Воинът е станал кости и кожа.
Нищо вече не му е по мярка -
нито ризите, ни светът, ни пътеките.
Откакто спря да носи доспехи,
откакто меча замени с приятна книга,
откакто спря да воюва.
