Да седиш и да се променяш до мен е толкова хубаво. Ето ни днес, в тази къща сме вече три години. Три години от онова безумно пазаруване на легло, столове и чинии в Икеа. Казахме им, че си ги искаме доставени на същия ден, защото нямаме на какво да спим в новата къща. И си ги чакахме на дъжда пред блока. Ти сглоби два стола, колкото да се нахраним на тях, а ако се помъча, бих си спомнила и какво точно сме яли. Останалите 6 стола сглоби през следващата седмица. Дълго време миришеше на боя, прах и ново.
Стените ни вече носят отпечатъци от мръсни детски ръце и абстрактни детски рисунки. Няма да боядисваме, докато не отгледаме и още едно, казваме си. Диванът ни вече е продънен, паркетът скърца, а и планирам как да те измоля за едни външни щори в спалнята. Чудя се как издържаш на жената-план. Може би както и аз издържам на мъжа-каквотостане. Великолепна синастрия.
Виждаш ли, скъпи, аз толкова те обичам, че всичко ми е като вчера, а вчера ми е като утре. Трудно е, но кое е лесно и, като цяло, благодаря ти, че се грижиш за мен, че още ме целуваш както в началото, че нещата понякога приличат на нагласен романтичен сценарий, на който само ние сме свидетели. Ти си единствен.
