Бени, много се радвам, че блога ти го има и че в този час, в тая неделя аз мога да го отворя и да чопна малко от хляба ти.

Започнах да си задавам въпроса дали хората, които ме харесват, наистина ме харесват. Защо това поне малко не ме тревожи? Чудя си се така, но без да страдам и да изисквам. Чудя се още защо толкова време е нужно, за да се разкрие пред теб гледка като да направиш жупппп с ръката си по запотено стъкло. Яркост, острота и фокус.

Следващата стъпка към мен е да се лиша от зловредна комуникация. Да мога и така, и така. Да си почина.