Една жена на по-малко от 40 стои на пейката пред блок 6 на Младост 1. В ушите ѝ има слушалки, в ръката - цигара, до бедрото ѝ - пластмасова чашка кафе. Облечена е в оранжев работен гащеризон, току що е измела листата от улицата. Запечатвам гледката в тефтера, по-късно ще си спомня този октомври.
Денят започна с топлата баница, която ми донесе в 8:20. Излапвам я между двете кафета и горещия душ. Мисля си колко те обичам и как денят не ни стига. Дали да не погледна все пак някакви полети. Ще вземем с нас и детето ни. Имаме само един уикенд време. Трябва да се работи, трябва да се работи.
Преглеждам обяви за работа, но ...... днес не ми се гледа. Какво ми се прави ли? Пие ми се кафе с теб, на слънце, да сме натиснали пауза.