Избираш в какво да се вглеждаш, на какво да отвръщаш и как да се усмихваш. Вглъбяване. Тялото ти боледува твърде често и ти праща крещящи сигнали, виж ме!, чуй ме! Още малко, казваш, изтърпи още малко. Цитруси и течности. Повече минути за книги. Детето ти те иска, плаче горчиво за теб, ти се разкъсваш, поплакваш по стълбите от шестия етаж до партера, бършеш очи и метрото, тролеят, антибиотикът на 12 часа.

Това са просто бележки. Не мириша на вечер, както пише Блага Димитрова. Всичко е такова каквото трябва да бъде, аз съм благодарна, изпитвам се. Балансът наболява.