Благодаря все пак за срещите с добри хора. Милена, Радостина, Албена, новите ми колеги (и по-специално Еми). Запознанствата са огромна рядкост, но усещам пълноценното ви присъствие, колкото и лаконично да е то. Аз нямам нужда от честота, а точно от такава безмълвна подкрепа и уют, какъвто ми давате. Всъщност светлина е думата.
Годината бе критична за семейството и приятелите ми. Особено в професионален план. И въпреки че намерих своето чудесно място, околните ми преживяваха сътресения, ерго неприятният вкус от личната победа. Пожелавам на всички обични ми да намерят своята посока и да се чувстват удовлетворени.
Благодаря на 2015, че ми даде това дълго и горещо лято, че ме срещна с толкова хубави книги и че достигнах още малко по-дълбоко в самопознанието си. Съжалявам, че не можах да бъда идеална жена до мъжа си и идеална майка за сина си. Отсъствах с очите си, друг път потъвах в някое четиво и изчезвах. Вдигах стени, исках, роптах. Единствената пречка бях аз. Осъзнавам, че хората, които ме познават добре и обичат, никога не ми задаваха въпроси и не ме претрупваха със себе си. Благодаря на майка ми, която успява да бъде обективна и утешаваща едновременно; на сестра ми, която е стълб и е прекрасно, че сме от една кръв, на приятелките ми, които няма нужда да знаят как съм, защото просто го усещат. Надявам се, че не сте крайно разочаровани от мен, ще се старая повече.
Това е и годината, в която боледувах много. Не само аз, детето ми също. Но ние така или иначе сме едно. Не помня откога не е имало 5 поредни дни, в които да сме здрави. Чувствам остаряването все по-явно, защото вече си пожелавам само здраве.
Разочарована съм, че светът е това, което е. И ме е страх. И не разбирам.
Ще се опитам да събера 4 неща, които промених към по-лошо и 5 - към по-добро. Така ще е горе-долу честно.
станах по-
- самодостатъчна
- рязка
- безкомпромисна
- самонаказваща се
започнах да
- спортувам много повече
- да чета много повече
- работя за още една своя мечта
- използвам времето си само за неща, които носят наслада
- мисля как да заделям малко пари
Обмислям сериозно да се срещам с психолог, за да работя по точките от първата част. Цялостно се чувствам ок, но човек никога не бива да се примирява с недостатъците си.
Та ако времето ни прави ако не по-мъдри, то по-цинични, е, мерси и за този урок.
Загубила ума и дума, но ваша,
Доротея
