Погледнати отстрани,
ние сме две безразлични планети,
които се гледат настръхнали.
Понеже нямаме език, на който
да се свържем, използваме
метаезици. Ето тъмна черта
от вежда, ъгълче червена уста,
ето бас, сън и фаланги.
Погледнато реално -
нищо никога не се е случило.