Искам да пиша, да пиша. Не да говоря. Без правила, даже без пунктуация, искам да изливам, изхвърлям, (пре)подреждам.
Слагам слушалките в ушите и пръстите ми почват да се движат с музиката. Тялото тактува. 
Колко е хубаво, че пуснах бесовете на свобода и нищо не ме ограничава. Не пиша за нищо и никого, вече не пиша за пари, продължавам да гледам на текста като на изразно средство, а публичността ми се е сраснала с мен и вече не изисква от енергията, грижата и постоянството ми. Не обслужвам нищо.