Не съм човекът, който съм мислела, че съм. Това е нормално. По-добре е да го осъзная на 31, отколкото никога. Край със самозаблудите.
Свалям хора от пиедесталите им. Не е зряло и не е нормално да пудриш представите си за близките си, за да е всичко красиво и подредено. Няма как да е красиво и подредено. Хората грешат и имат недостатъци.
Приемам, че вървя по път, който е неясен, и ще друса много. Иска ми се да стигна до края.
Детето ми е извор на всичката светлина в момента. Той е прекрасен. След като операцията мина, започнахме да го учим да артикулира правилно. 3 години и 3 месеца ми трябваха, за да чуя мама, а не баба. Ако той ме учи на нещо, това е да не изисквам.
