26 октомври. 2 години от смъртта на дядо. Леката ми хрема се минимизира до досадна суха кашлица. Викам "ше мине, ше мине, ето спирам да пуша, за да помогна на белия дроб да се справи". Белият дроб не се справя. За радост детето остава здраво, аз продължавам да се давя в сок и предполагам тук-там неизговорени неща. Добре че е Теодора (името ми обърнато наобратно), за да мога да говоря, да рева, да си бърша сополите. На 15 ноември вдигам температура, дезертирам от офиса, на 16-и вече на лекар и с остър бронхит. Вземи тези 2 страници лекарства и помисли пак преди да отложиш прегледа с 3 седмици. 
Мисълта ми е Пазете се и мисълта ми е Не задържайте неща в себе си.
Дядо ми липсва много. Сънувах го 2 пъти през това време. 
Животът ми се е надвесил над огорчение, непълноценност в професионален план, въртя и суча около "На 31 си, какво става с кариерата ти"... 
Не пуша, не пия, тялото ми е сведено до минимум. Отстъпвам крачка назад в миналото, за да видя какво забравих там, защо го забравих. За какво ме пести животът сега.