Симпатичен си, когато забравяш.
Когато разсеяно слушаш, но не мен дори, а някъде там.
Онова, което те вика далече. Тогава в мене пониква
още една майчица, която иска да ти подреди, да ти сготви
кюфтета, да ти направи масаж на гърба, да ти сипе.
Кой те вика така истерично?
Къде да се сложа, за да ме погледаш малко както се дебне лисица.
(Или зайченце бяло)
