Нещата, които заредиха батериите ми този безметежен месец. Подобно на миналата година, списъкът е произволен и много личен.
1. Без личен фейсбук профил. Учудващо лесно се оказа. Нещата, които ми липсват от там - On this day, музиката на приятелите ми, да бъда в крачка с всички интересни и нови неща. Това, което изобщо не ми липсва - messеnger, радикалните и шумни мнения, конското, непременната нужда да се лайква и коментира, групите, несекващите покани за събития, преливането.
2. Поезията, която не се римува, не размахва наежен хуманистичен показалец пред носа ми и не е напълно изрядна.
3. Готвенето и като цяло домът. Този месец готвих с удоволствие, а когато не ми се готвеше - просто се отдръпвах и отстъпвах. Чувствах нещата под контрола си и се забавлявах с "на око". На око вече е любимата ми мерна единица.
4. Срещите с приятелите ми. Успях да отделя време за всички, които не бях виждала отдавна. Пихме вина, кафета, разменяхме книги, говорихме за отслабващия си имунитет, за кривата на сексуалния си живот, смъртта, раждането, общите спомени, пътуванията...
5. Бях сама. Храненето сама, гледането на кино или театър сама, разхождането сама - всичко това ми доставя неизмерима радост. Имах дни, в които си слагах червеното червило и се пусках безцелно по улиците, дори без музика в ушите.
6. Филмите, които вероятно ще останат дълго в паметта ми - Arrival, 20th Century Women, Patterson, The Man from London. Последният ми скъса нервите, но тези разточителни мълчания си казаха думата.
7. Освобождаването от личности (предимно жени), на които да се възхищавам. Защото когато назовах кои са и защо им се възхищавам, разбрах, че нямам нужда от тях. Казването на нещата на глас е много полезно и отрезвяващо. Разбира се, помогна ми Т., но сега опитвам да се оглеждам в другите много по-малко. Танц на победата.
8. Яйцата. Най-красивото нещо. Обичам първичността и фотогенетичността им. И да ги ям, всякак.
9. Сексуалността. За първи път се наблюдавам отстрани. Виждам как се идентифицирам с чувствеността си и как кокетирам с нея. Държа я на къс повод, внимавам. Каквото я стимулираше преди няма почти нищо с каквото я стимулира сега. С времето ставам все по-придирчива към храната, която приготвям или консумирам, така и с качеството и количеството на оргазмите си.
10. Идеята за нова работа. С предишната ми се налагаше да планирам за няколко месеца напред. Накрая се обърнах и видях, че цялата 2016 е минала като един фригиден график, мисълта за който ме изморява. Предстои да започна нещо, което ме зарежда с любопитство и тръпка от непознатото. Надявам се тук да разгърна потенциали и да спра да гоня времето. Подвижност, промяна, укрепване на самочувствието.
