Мисля си как сблъскването с условностите на този свят е някакъв указател за това какво от нас "стърчи и пречи", някаква подсказка за това от какво трябва да се отървем, за да продължим напред. Понякога обаче е много тегаво, понеже ние си обичаме стърчалото и пречалото. (из писма)
Мила Бени, вече 10 дни мисля и премислям писмата ти. Уверена съм, че нещо пропускам, нещо не ми стига, нещо съм недохранена някъде, неочовечена.
Междувременно измилих име на книгата, която никога няма да напиша. Тази, от която ме е срам.
Тялото ми се отказа от мен, знаеш ли. Това тяло, с което толкова се гордеех - че съм здрава, че съм силна и гъвкава, че съм привлекателна, че имам мъжки апетит и никога не ме боли глава. Сега внимавам нещо да не рухне, а то боледува постоянно.
Мислех, че е минало отдавна времето, в което се спасяваме с музика и четене. Ма не. (скоба live)
Прегръщам те силно, пращам ти вермеерска светлина, та дано мисълта за картината да е по-силна от понятието за време и разстояние.
Твоя и с буца на гърлото, Д.
