цигарата - изчакваш да дойде импулсът и след това хубав семеен скандал ти отвлича вниманието от никотиновия глад. измиваш си зъбите и забравяш.

мъжете овни - пленителни, харизматични и ярки. поздравът им е щурм, гневът им - зле овладян бяс, усмивката и гласът - извити навън и нагоре. гасиш ги в нещо водно.

синът - идва моментът, в който ти казва, че приличаш на Елза и поласкана от искреното внимание, би могло да си хлъзнеш в състояние на захлас. подсещаш се, че някой ден той ще те остави и самотата без детето ти е единственото умение, което си длъжна да усвоиш. лет ит гоу, лет ит гоооооу.

морето - голямото хапче за екзистенциалните ни болежки. когато не можеш да го имаш винаги щом поискаш, си слагаш море на блузка, на десктоп, на брошка, на спомен на стендбай, който да те държи до финалното потапяне.

смъртта - да свикнеш, че всички умират. да казваш "всички умираМЕ".

социалните мрежи - обмисляш как да се откажеш и от инстаграм. още може би не си готова. искаш да се откажеш от инстаграм или от определени хора там? какво те гневи? съревнованието, скалата на щастието, обилността? изпитваш досада, но има и значителна доза ексхибиционизъм. това ще почака. какво в живота ти си струва да бъде показано?