Снощи ходих да гледам филма за Юлия Кръстева - лингвист и философ, когото познавам от студентските си години, но не особено задълбочено. Няколко неща записвам тук, преди да са се отмили в паметта ми.
- талантът и интелектът имат нужда от подходящото пространство, за да се развиват. Мясото им е навсякъде и никъде.
- майчинството не подтиска творческия потенциал. Кръстева казва, че майчинството я е направило интелектуалката, която е днес и благодарение на обсесията, страданието, депресивността, загубата и радостта от родителството, тя е човекът, който е. Действително забележителна, достолепна, проницателна, любопитна, мощна.
- самочувствието на жената е нещо, по което се работи цял живот.
- небето е празно. Бог няма. Хуманизмът е религията ни.
- бракът е да сте "автономни заедно"
- трябва да поставяме въпросителен знак пред всеки факт. Да се съмняваме. Да искаме да разбираме защо.
Беше много хубаво да я слушам. Дълго мислих за нея, още повече след опита ми с Барт, който не ми излиза от ума. Мисля, че тези "срещи" бяха чудесна терапия в последните седмици и отприщиха в мен желание да правя неща. Още опитвам да разбера какво точно, но сутринта се събудх с мисълта, че искам да правя.

Мисля също за липсата. Аз съм от хората, които съжаляват за събития в миналото. Третирам чувството за недохраненост с особена предпазливост, защото знам къде ме води обикновено. Слушам внимателно какво ще ми каже. Сънувам като фабрика и изумявам колко много научавам за себе си, когато се отпусна и наричам нещата с истинските им имена. Чувствам се едновременно центробежна и центростремителна.

Та липсата, мисля си, е защото мислим, че някои неща/ хора ни принадлежат.

Принадлежи ми само тялото ми.

Мисля, че започнах да вниквам повече в приятелките си. В сестра си също. Женското съревнование толкова ме беше изморило, че призмата ми беше само личното ми неудобство или страдание. Всеки има своята битка, всеки има нужда от 2 секунди 100-процентово внимание. Винаги съм харесвала жените почти с окото на мъж, но сега започвам да ги харесвам с разбирането на жена. Много е странно.

Като цяло започвам по-бързо да си прощавам, като свърша някоя простотия. Мисля много за смъртта и, ехей, все още не бих искала да умирам. А, и освен това желая те и имам нужда от теб не значат обичам те и харесвам те. Много важна подточка.